Скъсани струни
Намерих я прашасала в мазето.
Далечна като първата любов.
Забърсах я, но общо взето,
гласът ù ми звучеше като нов.
Гледах и не исках да призная -
от странни чувства бях обзет.
Тя ме караше отново да мечтая,
сякаш бе жена, а не предмет.
Подех мелодия позната,
препускайки по скърцащия гриф.
И тя започна - трата-трата...
Един от двама ни обаче бе фалшив...
Разстроена е, рекох си тогава
и натегнах ключовете до откат.
Рамото започна да поддава,
грифът стенеше, а струните пищят...
Внезапно тишината ни прегърна
и легна тихо помежду ни.
Опитах времето назад да върна,
но как да съживя китарата без струни?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Леонид Стоянов Всички права запазени
