1 дек. 2010 г., 12:02  

Раздяла

1.3K 0 32

 

Сега ми носиш само празнота  –
не будиш нито мисли, нито чувства.
От обич и от страсти   – ни следа.
Пустинно ми е. Тягостно и пусто.

А миналото е черупка мидена,
в която няма бисер скъпоценен.
И всичко стойностно било измислено  –
от жаждата, натрупана у мене.

Зачерквам го. Не искам да си спомням.
Илюзиите повече тежат
от всичките действителни тревоги,
които във сърцето ми кръжат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Твоята мила подкрепа, Ласка, е като подарено цвете...

    Отдавна е този необявен диалог, Лора.
    И не че съм го решила от някакви подбуди. Просто стиховете на Ивайло провокират в мен мисли и чувства, които лесно пресъздавам в стих (да чукна на дърво!

    Да, Светла, понякога наистина го апострофирам доста смело, дори по отношение на някой от стиховете му.Но в този сайт ми е за първи път.

    Особено съм ви благодарна, мили момичета, че приемате стиха ми с чисти мисли и великодушие.
    Много радост и добро предколедно настроение ви пожелавам.
  • Браво Ели, достоен противник си е намерил Иво в твое лице!
  • Добър диалог!
  • да, не става като нов
    Поздрав!
  • Разбира се, че е спорно, Радка.
    Очаквах опоненти.
    И не се страхувай да изразиш мнението си.
    Това си е моя позиция.

    Колко пъти се разделят и събират някои!
    И в живота, и в литературата има примери за това.
    До човек си е - и начинът на обичане, и начинът на разлюбване...
    Благодаря за искреността!

    Благодаря ви за съпричастието, Селвер и Йордан!
    Бъдете здрави!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...