1.12.2010 г., 12:02  

Раздяла

1.3K 0 32

 

Сега ми носиш само празнота  –
не будиш нито мисли, нито чувства.
От обич и от страсти   – ни следа.
Пустинно ми е. Тягостно и пусто.

А миналото е черупка мидена,
в която няма бисер скъпоценен.
И всичко стойностно било измислено  –
от жаждата, натрупана у мене.

Зачерквам го. Не искам да си спомням.
Илюзиите повече тежат
от всичките действителни тревоги,
които във сърцето ми кръжат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Твоята мила подкрепа, Ласка, е като подарено цвете...

    Отдавна е този необявен диалог, Лора.
    И не че съм го решила от някакви подбуди. Просто стиховете на Ивайло провокират в мен мисли и чувства, които лесно пресъздавам в стих (да чукна на дърво!

    Да, Светла, понякога наистина го апострофирам доста смело, дори по отношение на някой от стиховете му.Но в този сайт ми е за първи път.

    Особено съм ви благодарна, мили момичета, че приемате стиха ми с чисти мисли и великодушие.
    Много радост и добро предколедно настроение ви пожелавам.
  • Браво Ели, достоен противник си е намерил Иво в твое лице!
  • Добър диалог!
  • да, не става като нов
    Поздрав!
  • Разбира се, че е спорно, Радка.
    Очаквах опоненти.
    И не се страхувай да изразиш мнението си.
    Това си е моя позиция.

    Колко пъти се разделят и събират някои!
    И в живота, и в литературата има примери за това.
    До човек си е - и начинът на обичане, и начинът на разлюбване...
    Благодаря за искреността!

    Благодаря ви за съпричастието, Селвер и Йордан!
    Бъдете здрави!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...