Всяка дума е вече премерена.

Всяка крачка-маршова стъпка.

Някъде там окопа на времето

зее и ще ме глътне.

Безразборно пирувал някога с шанса си.

Гледам го-вчесан, културно курдисан.

-Да пием за днес! -подавам му чашата,

а той ми я връща, за утре умислен.

Добре го разбирам-преглъщам мераците.

Станал експерт-да го правя на сухо.

Шия надигам-в поза за кацане,

стигнал едва до тавана със мухъл.

После премервам-скъсявам си повода.

Вече усещам-дишам в врата си.

Виждам два реда-зъби оголени.

Малко дели ги-да ме разкъсат.