19.04.2023 г., 21:43

Скъсяване на повода

628 0 0

Всяка дума е вече премерена.

Всяка крачка-маршова стъпка.

Някъде там окопа на времето

зее и ще ме глътне.

 

Безразборно пирувал някога с шанса си.

Гледам го-вчесан, културно курдисан.

-Да пием за днес! -подавам му чашата,

а той ми я връща, за утре умислен.

 

Добре го разбирам-преглъщам мераците.

Станал експерт-да го правя на сухо.

Шия надигам-в поза за кацане,

стигнал едва до тавана със мухъл.

 

После премервам-скъсявам си повода.

Вече усещам-дишам в врата си.

Виждам два реда-зъби оголени.

Малко дели ги-да ме разкъсат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кольо Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...