Сладка обич, сладка мъка, сладка радост от сполука.
Сладост ли бе нашата съдба
или предначертана вече беше тя?
От гнезденцата на нашите сърца
то политна и опозна света.
Такъв зъл и сгромолясън, от нашите неволи и беди,
от нашето вчера и утре и от нашето
„Помниш ли ме ти?“.
И като че ли то вече не бе птиче-
превърна се в наше сладко кокиче.
От нашата сладост и грубост в едно събрана
така красива, нежна и засмяна, ...