14 нояб. 2008 г., 08:53

Сладката любов през лято

1.2K 0 14

Във перлите на май, че и през юни,

представях си те топла, като пясък,

запален от горещите ми думи

кат огън лумнали - в очи от блясък.

 

Очи, които светят кат вулкани,

със купол плачещи над ято птици,

под тях в полята, пламнала плътта ни -

в красиво вплетените ни езици.

 

Започнах с нежност и да те събличам,

в жаравата ти пръв запалих пламък,

а ти ми шепнеше, че ме обичаш,

сърцето ми не беше вече камък.

 

"Започвай" - устните ти промълвиха,

телата се задвижиха в команди,

в градината ти пуста се родиха

красиви орхидеи и олеандри.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Димчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...