Сладката любов през лято
Във перлите на май, че и през юни,
представях си те топла, като пясък,
запален от горещите ми думи
кат огън лумнали - в очи от блясък.
Очи, които светят кат вулкани,
със купол плачещи над ято птици,
под тях в полята, пламнала плътта ни -
в красиво вплетените ни езици.
Започнах с нежност и да те събличам,
в жаравата ти пръв запалих пламък,
а ти ми шепнеше, че ме обичаш,
сърцето ми не беше вече камък.
"Започвай" - устните ти промълвиха,
телата се задвижиха в команди,
в градината ти пуста се родиха
красиви орхидеи и олеандри.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димчев Всички права запазени
