zelenaradost (Милена Френкева)
435 5332
5 окт. 2021 г., 15:48

Сладко момче 

  Поэзия
617 2 15

Толкова бонбони не обичам,

колкото обичам шоколади,

саралии видя ли, дотичвам,

сладък внук съм, казва често дядо.

 

Баниците с ябълки и с тиква

прави баба и не ѝ отказвам,

сладък е животът, но се свиква,

стига тате да не ме наказва.

 

Мама ме обича, то се знае,

затова ми купи сухи пасти,

батко вафлите гризе потаен,

скрит зад къщата в онези храсти.

 

Нищо, ще си хапна сладоледа,

тесен беше ми корема вчера,

алчно е съседчето ми, гледа,

грозде искам, почва гроздобера.

 

Малко диня, може по-узряла,

после пъпеш, праскови и круши,

торта шоколадова и бяла,

кекс и после ставам в миг послушен.

 

Ставам, ама много, много рядко,

докато е сладкото в корема,

после карат ми се, но за кратко,

после от сладкишите си вземам.

 

Може и шира, и сок от вишни,

и компот от ягоди през зима,

от меда си вземам много скришно

ям го не за двама, а за трима.

 

Искам баклава в сиропа гъста,

линзери и меденки с мекички,

сладки са, облизах всички пръсти

и обичам всички вкъщи, всички.

 

Ученето, то нима е сладко,

по-горчиво нещо не познавам,

важно е, така ми каза татко,

много важно и ме мъчи бавно.

 

За да уча, малко се подслаждам,

ученето по-добре да влезе,

пия си боза щом чувствам жажда

и въздишам, ученето слезе

 

някъде навътре, и не зная,

как се мели заедно с петлето

захарно, но чувствам се накрая:

сладко съм момче, затуй и светя.

© Милена Френкева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Любимите детски лакомства »

8 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??