Горичка, трева и щурчова песен.

Въздишка, спомен за бабино сладко.

То ми шепти за небосвода чудесен,

а портата клюмнала ме гледа потайно.

Стъпвам отново по пътеката тясна.

Виждам, стъпките бабини още стоят.

Към крушата гледам и тя ли угасва,

плодовете да вкуся или ще горчат?

Бастунчето бабино гордо изгърбено,

дружка и бе, нали ме нямаше мен.

Може ли сладко, дори и изпросено?

Заради теб дойдох, макар и за ден.

Крача тихо към беседката малка,

спомени в мен се раждат и губят.

Към тебе пътувах, защо не изчака,

двама да хапнем сладко от круши.