13 сент. 2020 г., 02:56

Сладководно русло 

  Поэзия
542 2 10

Не чакам, без вяра порутен.

Не тръпна в излишна тревога.

Комуто духът ми е смýтен,

долазва до тиха бърлога.

 

Когото обикна, ранявам

с куршуми от думи оловни.

Което милея, спасявам

в пожара на нощи греховни.

 

Когато потъвам, припявам

мелодия, с унеса сходна.

Каквото достигне, свестява,

окъпва в река сладководна.

 

Където осъмна, обличам

надеждата в свилена риза.

Които леляха поличба,

успение бог им хариза.

 

 

© СК Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Мария! Много ми беше интересно да науча за този похват.При мен се получава спонтанно, без определена цел.
  • Трудно се пише от името на другия пол, но който го може, си може! 👏Това ме подсети, че в много от анонимните поетични конкурси, за да прикрият кой е автора и да заблудят журито, поетите използват
    този начин на творческа изява.
    Още веднъж те поздравявам за чудесната творба, Светличка!💕🌹😃
  • Благодаря за вниманието, Иржи!
    Знам, че е необичайно, но лирическият е мъж. Затова ти звучи различно.
  • Стихът ти е хубав, Светличка, само малко ми е завоалиран, а и като учителките/без да съм такава/ ми се иска да поправиш в първия куплет" ми" с "му", защото инъче не се връзва с "комуто"...
  • Привет, Дари! Много ми е приятно, когато наминаваш.☺
  • Харесваш ми все повече
  • Радвам се, че ви хареса, бъдете вдъхновени!☺
  • Много е хубаво!
  • Интересно, Светулке. На мен първото четиристишие ми е любимо 🌞
  • Открито и с думи, измити от сладката вода на душата! Впечатляващо силна поанта! Поздравления, Светличка!👏🌹💕
Предложения
: ??:??