Сладководно русло
Не чакам, без вяра порутен.
Не тръпна в излишна тревога.
Комуто духът ми е смýтен,
долазва до тиха бърлога.
Когото обикна, ранявам
с куршуми от думи оловни.
Което милея, спасявам
в пожара на нощи греховни.
Когато потъвам, припявам
мелодия, с унеса сходна.
Каквото достигне, свестява,
окъпва в река сладководна.
Където осъмна, обличам
надеждата в свилена риза.
Които леляха поличба,
успение бог им хариза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
