Sep 13, 2020, 2:56 AM

Сладководно русло

  Poetry
823 2 10

Не чакам, без вяра порутен.

Не тръпна в излишна тревога.

Комуто духът ми е смýтен,

долазва до тиха бърлога.

 

Когото обикна, ранявам

с куршуми от думи оловни.

Което милея, спасявам

в пожара на нощи греховни.

 

Когато потъвам, припявам

мелодия, с унеса сходна.

Каквото достигне, свестява,

окъпва в река сладководна.

 

Където осъмна, обличам

надеждата в свилена риза.

Които леляха поличба,

успение бог им хариза.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Мария! Много ми беше интересно да науча за този похват.При мен се получава спонтанно, без определена цел.
  • Трудно се пише от името на другия пол, но който го може, си може! 👏Това ме подсети, че в много от анонимните поетични конкурси, за да прикрият кой е автора и да заблудят журито, поетите използват
    този начин на творческа изява.
    Още веднъж те поздравявам за чудесната творба, Светличка!💕🌹😃
  • Благодаря за вниманието, Иржи!
    Знам, че е необичайно, но лирическият е мъж. Затова ти звучи различно.
  • Стихът ти е хубав, Светличка, само малко ми е завоалиран, а и като учителките/без да съм такава/ ми се иска да поправиш в първия куплет" ми" с "му", защото инъче не се връзва с "комуто"...
  • Привет, Дари! Много ми е приятно, когато наминаваш.☺

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...