Не чакам, без вяра порутен.
Не тръпна в излишна тревога.
Комуто духът ми е смýтен,
долазва до тиха бърлога.
Когото обикна, ранявам
с куршуми от думи оловни.
Което милея, спасявам
в пожара на нощи греховни.
Когато потъвам, припявам
мелодия, с унеса сходна.
Каквото достигне, свестява,
окъпва в река сладководна.
Където осъмна, обличам
надеждата в свилена риза.
Които леляха поличба,
успение бог им хариза.
© Светличка All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
