Сладникавото най-нагарча

26 окт. 2010 г., 20:36

Поэзия » Любовная

730 0 3

Вървяхме по слънца, които

изгаряха без жал нозете.

Остана вино недопито...

Живецът в погледа ни взет е

и устните мълчат сърдито.

Сценарият - така банален,

написан бе за аматьори,

със край - логичен и фатален,

но никой и не го оспори...

Бе слаб сезонът театрален.

Висят раздърпани афиши,

гримьорната е овдовяла,

по пода - плачещи клавиши

като във нощ преди раздяла...

И спира времето да диша.

Тъмнеят звездните костюми.

Прозорците са заковани.

След хиляди изящни думи

останахме си неразбрани

на този свят така безумен.

Осъмвам във крайпътно барче,

в бутилка спомена заключих...

Наивница съм, знам, макар че

все пак след тебе се научих -

сладникавото най-нагарча!

24.10.2010г.