Сладникавото най-нагарча
Вървяхме по слънца, които
изгаряха без жал нозете.
Остана вино недопито...
Живецът в погледа ни взет е
и устните мълчат сърдито.
Сценарият - така банален,
написан бе за аматьори,
със край - логичен и фатален,
но никой и не го оспори...
Бе слаб сезонът театрален.
Висят раздърпани афиши,
гримьорната е овдовяла,
по пода - плачещи клавиши
като във нощ преди раздяла...
И спира времето да диша.
Тъмнеят звездните костюми.
Прозорците са заковани.
След хиляди изящни думи
останахме си неразбрани
на този свят така безумен.
Осъмвам във крайпътно барче,
в бутилка спомена заключих...
Наивница съм, знам, макар че
все пак след тебе се научих -
сладникавото най-нагарча!
24.10.2010г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Белчева Всички права запазени
