Oct 26, 2010, 8:36 PM

Сладникавото най-нагарча

  Poetry » Love
1K 0 3

Вървяхме по слънца, които

изгаряха без жал нозете.

Остана вино недопито...

Живецът в погледа ни взет е

и устните мълчат сърдито.

 

Сценарият - така банален,

написан бе за аматьори,

със край - логичен и фатален,

но никой и не го оспори...

Бе слаб сезонът театрален.

 

Висят раздърпани афиши,

гримьорната е овдовяла,

по пода - плачещи клавиши

като във нощ преди раздяла...

И спира времето да диша.

 

Тъмнеят звездните костюми.

Прозорците са заковани.

След хиляди изящни думи

останахме си неразбрани

на този свят така безумен.

 

Осъмвам във крайпътно барче,

в бутилка спомена заключих...

Наивница съм, знам, макар че

все пак след тебе се научих -

сладникавото най-нагарча!

 

24.10.2010г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Белчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Висят раздърпани афиши,
    гримьорната е овдовяла,
    по пода - плачещи клавиши
    като във нощ преди раздяла...
    И спира времето да диша."

    Дъхът ми спря... (Подобно времето)
    И ти признавам,че си права.
    Сладникавото непременно
    привкус горчив оставя за накрая...
  • Благодаря ви...
    Усмихнати случвания и празнични уютности пожелавам!
  • Браво!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...