2 янв. 2007 г., 13:27

Слагам вечерята

Поэзия

749 0 12

Слагам вечерята.
Аз съм онази чиния на масата
от която ти ще ядеш.
Може да бъда и простата вилица...
Но навярно усещаш,
душата ми не е твоята гозба.
Само в нея не можеш да ровиш.
Без думи седя. И те гледам.
Говориш ми...Нищо не чувам.
Отнесено кимам, само с очи.
Ръката ми някак трепери...
Запалвам цигара и вдишвам дима,
а той във очите ми лее сълзи.
Не ме питай, дали съм щастлива!
Душата ми...не ти принадлежи!
--.08. 2006.г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

LONTANA (Даша)

"...Любенето за мен е танцуване на две тела в съпровод на ДУШЕВНО СЛИВАНЕ, ако няма онази обич по-нежна и от звън...
Това са твои думи, Джейни. Щом няма "душевно сливане", зарязвай го, мила. Ще намериш друг, с когото ще се слеят душите ви...И ще бъде едно изпепеляващо танго

2007-01-04T18:26:05+02:00
Dimi (Дими Фильова)

Чудесна си, приятно ми е в стиховете ти!

2007-01-03T11:46:59+02:00
изречена (Мая Попова)

силни думи. поздравления!

2007-01-03T09:16:44+02:00
Ружена (Ружена)

"Но навярно усещаш,
душата ми не е твоята гозба.
Само в нея не можеш да ровиш"-толкова тъжно,чак боли...

2007-01-03T00:48:53+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Много ми хареса Джейни!!!
Наистина са познати чувства!

2007-01-02T20:05:51+02:00