Слагам вечерята
Слагам вечерята.
Аз съм онази чиния на масата
от която ти ще ядеш.
Може да бъда и простата вилица...
Но навярно усещаш,
душата ми не е твоята гозба.
Само в нея не можеш да ровиш.
Без думи седя. И те гледам.
Говориш ми...Нищо не чувам.
Отнесено кимам, само с очи.
Ръката ми някак трепери...
Запалвам цигара и вдишвам дима,
а той във очите ми лее сълзи.
Не ме питай, дали съм щастлива!
Душата ми...не ти принадлежи!
--.08. 2006.г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени