21 дек. 2025 г., 11:13

Сламен кръст

24 0 0

Гледаш към откритото пространство.
Слънце няма.
Все е полумрак,
когато безпределно става ясно:
вселената играе си със нас.

 

Да, прииждат войнстващи зелени.
Ти помниш ли как гузната им смрад
се носеше в познатите предели
на нашето подобие на свят?

 

Добре дошли
в зеления им Ад.

***

Глуха крепост са стените.
От прозорците крещя.
Няма кой да чуе. Викам.
И се мъча.
И греша.

 

В мен пулсират дни и нощи,
аз съм нервен кръстопът.
Аз прашинка,
аз нищожен,
не човек — а сламен кръст.

 

Ако ли след мен, народе,
няма кой да те боли,
гвоздият ще ме пребори,
онзи който най-тежи —
през сърцето ми минава.

 

Но те моля, знай, народе:
ти за мен не се моли.

 

И ако на клади грешни

моят огън ще гори,
знай — аз дал съм туй що имах.
Загубата не тежи.

 

Както някога в нощта
след изгнанието на Ева,
върху пълната луна
се е появил Човекът.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Вецигян Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...