Dec 21, 2025, 11:13 AM

Сламен кръст

23 0 0

Гледаш към откритото пространство.
Слънце няма.
Все е полумрак,
когато безпределно става ясно:
вселената играе си със нас.

 

Да, прииждат войнстващи зелени.
Ти помниш ли как гузната им смрад
се носеше в познатите предели
на нашето подобие на свят?

 

Добре дошли
в зеления им Ад.

***

Глуха крепост са стените.
От прозорците крещя.
Няма кой да чуе. Викам.
И се мъча.
И греша.

 

В мен пулсират дни и нощи,
аз съм нервен кръстопът.
Аз прашинка,
аз нищожен,
не човек — а сламен кръст.

 

Ако ли след мен, народе,
няма кой да те боли,
гвоздият ще ме пребори,
онзи който най-тежи —
през сърцето ми минава.

 

Но те моля, знай, народе:
ти за мен не се моли.

 

И ако на клади грешни

моят огън ще гори,
знай — аз дал съм туй що имах.
Загубата не тежи.

 

Както някога в нощта
след изгнанието на Ева,
върху пълната луна
се е появил Човекът.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Вецигян All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...