Слава III

Поэзия » Философская, Оды и поэмы, Авторская песня

1.3K 6 12

(Продължение от 6 декември 2019)

III. Слава

Слугувах! Роб на чужди и на близки...

Присядах сам на масата с поклони.

Дояждах после техните огризки...

Прекланях им се като на икони!

А как бях влюбен в твоята осанка –

и аз да съм за другите особа.

С очи те следвах, както следва сянка –

от ранна утрин... та до късна доба!

Вторачен в графики и във чертежи,

зад тях визирах стройното ти тяло,

захранвах себе си с копнежи свежи

при спомен за лицето твое бяло!

И не една... над тридесет години,

забравил дом, деца, жена любима –

покрай Едемските градини –

по тебе тичах Слава невидима!

9 – 15 февруари 2003

(Следва)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Mitvans (Иванъ Митовъ)

Благодаря на Стойчо, Ангелче, Деница и Юри за посещението на страницата ми и за споделените коментари! Благодаря и на всички, които поставиха в любими и на тези, които само прочетоха поемата. Здраве, щастие и творчески успехи на всички.

2019-12-09T08:36:32+02:00
Yuri (Yuri Yovev)

Хареса ми всичко споделено до тук, Иване! Очаквам с нетърпение развитието на тази “епопея”
на Славата! Поздрави!

2019-12-08T09:59:13+02:00
Dendu89 (Деница Гарелова)

Хареса ми този стих, много емоционален.

2019-12-08T09:21:45+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Самоосъзнаване...

2019-12-07T23:30:00+02:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Прав си, приятелю! Може би наистина съм търсил път към себе си. От страни нещата по-добре се виждат!... Спокойна вечер ти желая!

2019-12-07T22:10:55+02:00