Mitvans (Иванъ Митовъ)
231 4110
7.12.2019 г., 12:48 ч.  

Слава III 

  Поезия » Философска, Оди и поеми, Авторска песен
1049 6 12

 (Продължение от 6 декември 2019)

 

          III. Слава

 

Слугувах! Роб на чужди и на близки...

Присядах сам на масата с поклони.

Дояждах после техните огризки...

Прекланях им се като на икони!

 

А как бях влюбен в твоята осанка –

и аз да съм за другите особа.

С очи те следвах, както следва сянка –

от ранна утрин... та до късна доба!

 

Вторачен в графики и във чертежи,

зад тях визирах стройното ти тяло,

захранвах себе си с копнежи свежи

при спомен за лицето твое бяло!

 

И не една...  над тридесет години,

забравил дом, деца, жена любима –

покрай Едемските градини –

по тебе тичах Слава невидима!

 

9 – 15 февруари 2003

 

       (Следва)

 

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на Стойчо, Ангелче, Деница и Юри за посещението на страницата ми и за споделените коментари! Благодаря и на всички, които поставиха в любими и на тези, които само прочетоха поемата. Здраве, щастие и творчески успехи на всички.
  • Хареса ми всичко споделено до тук, Иване! Очаквам с нетърпение развитието на тази “епопея”
    на Славата! Поздрави!
  • Хареса ми този стих, много емоционален.
  • Самоосъзнаване...
  • Прав си, приятелю! Може би наистина съм търсил път към себе си. От страни нещата по-добре се виждат!... Спокойна вечер ти желая!
  • А може би не Славата ,а си търсил себе си,приятелю.
  • Да, така е, Мариана! Осъзнаване на нещата, когато не може да се променят. Пропусната възможност за по-щастлив живот с човека, който съдбата ни е пратила. Остава поуката, която би могъл читателят да извлече за себе си!
    А за автора - един урок научен.
  • Благодаря ти, Пепи! Бог здраве да ти дава, щастие, сполука и много творчески успехи! Спокойна вечер, Приятелко!
  • Чудесно е станало! Хиляди пъти поздравления!
  • Благодаря ти за коментара, Светулке! Права си... За съжаление, често робуваме на привидно значими неща.
    Благодаря и на тебе, Пепи! Приемам бележката ти и редактирах последната строфа.
    Показвам нещата такива, каквито са се случили. Стремя се да спазя жизнената правда. Равносметка на изминат път...
  • Суета е всичко освен любовта. А кратък е жизненият път.
  • А имах... Е, тебе още те има, значи все още нещо има! Пожелавам ти го! Ти знаеш най-добре кое!
Предложения
: ??:??