Слава III
(Продължение от 6 декември 2019)
III. Слава
Слугувах! Роб на чужди и на близки...
Присядах сам на масата с поклони.
Дояждах после техните огризки...
Прекланях им се като на икони!
А как бях влюбен в твоята осанка –
и аз да съм за другите особа.
С очи те следвах, както следва сянка –
от ранна утрин... та до късна доба!
Вторачен в графики и във чертежи,
зад тях визирах стройното ти тяло,
захранвах себе си с копнежи свежи
при спомен за лицето твое бяло!
И не една... над тридесет години,
забравил дом, деца, жена любима –
покрай Едемските градини –
по тебе тичах Слава невидима!
9 – 15 февруари 2003
(Следва)
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
