След
Да бяха ми казали, щях да се смея,
че ще ме има след всичко това.
Че и след себе си ще живея,
че и след тебе ще дишам, ще ям.
Светът си е свят. Ту тъмно, ту светло.
Ала не моят, а някакъв друг.
Господ и той се смени на небето,
какво да говорим за хората тук.
Моето слънце повече никога
няма да пръсне лепливия здрач.
А който попита: имаш ли стихове?
Ще отговарям: защо ти е плач?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Райчо Русев Все права защищены
