Тиктакат неспирно годините,
бръчки дълбаят, в тях впиват се,
усмивка и хубост бавно отмиват,
искри и блясък в поглед убиват!
По-често сърцето ритъма бърка,
хиляди мисли отвътре човъркат,
трудно заспиват очите, будуват,
случки и хора в полусън се редуват!
Кръст наболява, коляно блокира,
диабетът храната подбира,
с тела наедрели, сребро във косите,
маскирано, покрито с боите!
Но детското в нас още живее,
за лудост сърце още копнее,
душата ни булка още е млада,
стяга ни жилите, носи наслада!
© Костадинка-Коце Танчева Все права защищены