Тиктакат неспирно годините,

 бръчки дълбаят, в тях  впиват се,

 усмивка и хубост бавно отмиват,

 искри и блясък в поглед убиват!

 По-често сърцето ритъма бърка,

 хиляди мисли отвътре човъркат,

 трудно заспиват очите, будуват,

 случки и хора в полусън се редуват!

Кръст наболява, коляно блокира,

диабетът храната подбира,

с тела наедрели, сребро във косите,

маскирано, покрито с боите!

Но детското в нас още живее,

за лудост сърце още копнее,

душата ни булка още е млада,

стяга ни жилите, носи наслада!