Aug 22, 2013, 1:59 PM

След 50

889 1 0

         

 

Тиктакат неспирно годините,

 бръчки дълбаят, в тях  впиват се,

 усмивка и хубост бавно отмиват,

 искри и блясък в поглед убиват!

 

 По-често сърцето ритъма бърка,

 хиляди мисли отвътре човъркат,

 трудно заспиват очите, будуват,

 случки и хора в полусън се редуват!

 

Кръст наболява, коляно блокира,

диабетът храната подбира,

с тела наедрели, сребро във косите,

маскирано, покрито с боите!

 

Но детското в нас още живее,

за лудост сърце още копнее,

душата ни булка още е млада,

стяга ни жилите, носи наслада!

 

            

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Костадинка-Коце Танчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....