1 нояб. 2015 г., 21:53  

След близостта

1.9K 1 21

 

Една раздяла хладно ни докосва.
Поръсва с пепел нашите сърца.
Надвисват сенките на хиляди въпроси
и скриват милиардите слънца.
Бе кратък интервал на припознаване.
Насрещно гледаха сияйните очи -
подковно вплетени магнити в тайнството,
обменящи невидими лъчи.
Но се разтвори любовта сред необятното -
нищожна бучка захар в океан.
Непоклатимото усещане за слятост
еволюира в мисъл, че съм сам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...