Nov 1, 2015, 9:53 PM 2015-11-01T22:13:28+02:00

След близостта

Poetry » Love

1.9K 1 21

Една раздяла хладно ни докосва.
Поръсва с пепел нашите сърца.
Надвисват сенките на хиляди въпроси
и скриват милиардите слънца.
Бе кратък интервал на припознаване.
Насрещно гледаха сияйните очи -
подковно вплетени магнити в тайнството,
обменящи невидими лъчи.
Но се разтвори любовта сред необятното -
нищожна бучка захар в океан.
Непоклатимото усещане за слятост
еволюира в мисъл, че съм сам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

yankova41 (Йонка Янкова)

Сам, но не самотен, защото имаш много приятели.

2016-10-15T12:04:57+03:00
DochkaGeorgieva (Дочка Г)

Оригинална самота,търсеща смисъла на вътрешното Аз.
.

2016-08-24T05:35:38+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

2016-08-22T16:27:05+03:00
bojenski (Иван Иванов)

Поздравления и от мен!

2016-08-18T05:41:51+03:00
manuela822000 (Мануела Бъчварова)

Сам! Много ми хареса. Поздрав

2016-07-10T17:45:12+03:00

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0