Една раздяла хладно ни докосва.
Поръсва с пепел нашите сърца.
Надвисват сенките на хиляди въпроси
и скриват милиардите слънца.
Бе кратък интервал на припознаване.
Насрещно гледаха сияйните очи -
подковно вплетени магнити в тайнството,
обменящи невидими лъчи.
Но се разтвори любовта сред необятното -
нищожна бучка захар в океан.
Непоклатимото усещане за слятост
еволюира в мисъл, че съм сам!