След бурята
Сама съм като лист на вятъра
откъснат от онази буря снощи
и нося се без път (в очакване)
какво ли ще се случи още.
Изгубих и посоката, и вярата,
изгубих пътя (може би и мен),
остана май единствено душата ми
и няколко парченца от сърце.
Какво се случи... мислех, че е буря,
но спомена за друго ме гнети,
парченцата сърце във мене се преструват,
но аз си спомням... беше ТИ!
В очите мрак, а думите лавина
помитаща без милост моя свят,
в сърцето студ, бездушна зима,
ръцете ласките сменили с гняв.
Какво се случи? Вече непознати
останахме без нежности за нас.
Даряваме с тях други в тишината,
а себе си измъчваме без глас...
Кому е нужна тази дива болка,
нима сме първите останали сами?
Стопли ръцете си, а на душата болна
върви и другата любов и подари.
Не съм последната и щом решил си
тръгни си тихо (нека не боли)!
Със хубавите спомени сърцето ще зашия.
Простих... и ти на себе си прости...
(от архивите)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Биляна Битолска Все права защищены
Благодаря за милите думи 
