reinbow (Биляна Битолска)
552 1407
Jul 15, 2014, 1:01 PM

След бурята 

  Poetry » Love
515 0 9

Сама съм като лист на вятъра
откъснат от онази буря снощи
и нося се без път (в очакване)
какво ли ще се случи още.
Изгубих и посоката, и вярата,
изгубих пътя (може би и мен),
остана май единствено душата ми
и няколко парченца от сърце.
Какво се случи... мислех, че е буря,
но спомена за друго ме гнети,
парченцата сърце във мене се преструват,
но аз си спомням... беше ТИ!
В очите мрак, а думите лавина
помитаща без милост моя свят,
в сърцето студ, бездушна зима,
ръцете ласките сменили с гняв.
Какво се случи? Вече непознати
останахме без нежности за нас.
Даряваме с тях други в тишината,
а себе си измъчваме без глас...
Кому е нужна тази дива болка,
нима сме първите останали сами?
Стопли ръцете си, а на душата болна
върви и другата любов и подари.
Не съм последната и щом решил си
тръгни си тихо (нека не боли)!
Със хубавите спомени сърцето ще зашия.
Простих... и ти на себе си прости...

 

 

(от архивите)

© Биляна Битолска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??