rudin (Иван Христов)
865 1445
5 дек. 2011 г., 20:18

След бурята 

  Поэзия » Другая
567 0 12

Оголя на балкона чемшира

и полето без цвят оголя.

Мойта болка самотна не спира,

в хоризонта със облак се сля.

 

Иде буря... Навярно последна

преди есен да кротне дъжда.

Искам нея в очи да погледна,

към зенита със цвят на ръжда.

 

А когато наблизо греховна

падне мълния и вик заглуши,

нека твоите капки дъждовни

да измият и наште души.

 

Нека в мене след бурята блесне

слънчев лъч и дома озари,

да ме води през дългата есен

по пътеки сред тихи гори.

 

И ще никнат в полетата чисти

минзухари сред жълти треви,

а чемшира с зелените листи

от балкона ще ме поздрави.

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??