Оголя на балкона чемшира
и полето без цвят оголя.
Мойта болка самотна не спира,
в хоризонта със облак се сля.
Иде буря... Навярно последна
преди есен да кротне дъжда.
Искам нея в очи да погледна,
към зенита със цвят на ръжда.
А когато наблизо греховна
падне мълния и вик заглуши,
нека твоите капки дъждовни
да измият и наште души. ...