rudin (Иван Христов)
865 1445
Dec 5, 2011, 8:18 PM

След бурята 

  Poetry » Other
564 0 12

Оголя на балкона чемшира

и полето без цвят оголя.

Мойта болка самотна не спира,

в хоризонта със облак се сля.

 

Иде буря... Навярно последна

преди есен да кротне дъжда.

Искам нея в очи да погледна,

към зенита със цвят на ръжда.

 

А когато наблизо греховна

падне мълния и вик заглуши,

нека твоите капки дъждовни

да измият и наште души.

 

Нека в мене след бурята блесне

слънчев лъч и дома озари,

да ме води през дългата есен

по пътеки сред тихи гори.

 

И ще никнат в полетата чисти

минзухари сред жълти треви,

а чемшира с зелените листи

от балкона ще ме поздрави.

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??