venika (Вени Иванова)
11 13
16 янв. 2010 г., 14:19

След четирдесет и пет 

  Поэзия » Другая
1191 0 6

СЛЕД... ЧЕТИРДЕСЕТ И ПЕТ

 

Снегът в косите... вече факт е,

 около очите мрежички плете,

ала душата не разбира

и своите мечти безспир  тъче...!!!

Дори не иска и да знае

годините и опита нелек!...

Бунтува се, за всичко туй нехае!...

Като дете пред лъскава витрина

се радва на живота и не ще

да разбере това... че вече мина,

на младостта през бурното море!

Усмихва се щастливо и упорства

да търси бряг, пътека или брод

където са лъчите непокорни

на любовта и смелия подход!

© Вени Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красиво!
  • Толкова хубаво изречено и толкова вярно.Напиисала съм почти същото и ако ти е интересно го виж ето тук:
    http://www.vbox7.com/play:fd6d4888
  • "вече мина,
    младостта през бурното море".... но и спокойното море има своя чар и то немалък! Поздрав!
  • Поздрав!
  • Благодаря Ви сърдечно!Вашето мнение е от огромно значение за мен!БЛАГОДАРЯ!
  • Ехааа...как го описа само
    Когато тялото старее, духът все повече се рее,
    извисява се и не признава опитите да го спреш...
    Приемеш ли го, ще го разбереш...
    Келеш е в очите му ума ти,
    опитващ се да спре едно сърце само да избере!!!
    поздрав!!!
Предложения
: ??:??