14 мая 2008 г., 14:07

След двадесет години

3.8K 0 8
На випуск 1961г.

Пулсира в вените кръв гореща
и сякаш осемнадесетгодишни
се срещаме след двадесет години.
И нищо, че в косите бели нишки
втъкаха грижите на миналите дни,
сърцата ни са двадесет годишни
и ще останат тъй до старини!
"Приятели, другари мои, братя,"
вие помните ли пролетните дни,
когато с тая песен се простихме?
"Приятели, другари мои, братя,"
разделяме се, тръгваме на път.
По пътя често има бури и вятър,
но бурите не ще ни повалят!"
И ето ни - след двадесет години
пораснали, отгледали деца,
изминали пътеки и пътечки,
опитали и радост, и тъга,
воювали със врагове и бури,
но никога не спрели  насред път
и не допуснали в сърцата си
равнодушие и корист да царят!
И всеки прави изповед пред всички:
разказва за живота, за дълга,
за службата, семейството, мечтите,
защото всеки има и мечти.
Във вихъра на танцовите ритми
след бурята от спомени добри,
ние отново сякаш че открихме
света на осемнадесетгодишните си дни!
Годините не винаги разделят -
години могат и да съберат.
Приятели, учители любими,
помнете и обичайте деня,
във който пак след двадесет години
ни срещна всички верността!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Т Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...