yogimax (Василена Т)
149 1055
May 14, 2008, 2:07 PM

След двадесет години 

  Poetry » Phylosophy
3431 0 8
На випуск 1961г.

Пулсира в вените кръв гореща
и сякаш осемнадесетгодишни
се срещаме след двадесет години.
И нищо, че в косите бели нишки
втъкаха грижите на миналите дни,
сърцата ни са двадесет годишни
и ще останат тъй до старини!
"Приятели, другари мои, братя,"
вие помните ли пролетните дни,
когато с тая песен се простихме?
"Приятели, другари мои, братя,"
разделяме се, тръгваме на път.
По пътя често има бури и вятър,
но бурите не ще ни повалят!"
И ето ни - след двадесет години
пораснали, отгледали деца,
изминали пътеки и пътечки,
опитали и радост, и тъга,
воювали със врагове и бури,
но никога не спрели  насред път
и не допуснали в сърцата си
равнодушие и корист да царят!
И всеки прави изповед пред всички:
разказва за живота, за дълга,
за службата, семейството, мечтите,
защото всеки има и мечти.
Във вихъра на танцовите ритми
след бурята от спомени добри,
ние отново сякаш че открихме
света на осемнадесетгодишните си дни!
Годините не винаги разделят -
години могат и да съберат.
Приятели, учители любими,
помнете и обичайте деня,
във който пак след двадесет години
ни срещна всички верността!

© Василена Т All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??