22 мая 2009 г., 07:54

След дъжд

849 1 21

Светът, от дъжд окъпан, свети.
До хоризонта е зелен.
Душата хуква през полето,
не иска да се връща в мен.

А търси някъде пролука,
пътека, излаз на небе.
Самичък ме оставя тука -
дървета, кален път, поле...

Далеко - стълбове и къщи.
Тук нещо свърши.

Но там, зад хълма, продължава.
Аз знам какво е там, отвъд.
Една умираща държава,
един забравен селски път.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • тъжно ми стана...а уж след дъжд е чисто...
  • Охх, тъжно е, Райсън, много тъжно... поздрави за хубавия стих!
  • Душата ти бяга от тебе?! Къде е хукнала, неверницата! Зад хълма земята се събужда полека- лека... или така ми се струва?
  • Песенен стих, Ра! Барона
  • Райсън, при тебе думите ми свършват- поезия, топлота, много човечност....Стиховете ти веднага си намират място в душата на четящия ги. Сутришен поздрав! Зареди ме още рано....

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...