След дъжд
Светът, от дъжд окъпан, свети.
До хоризонта е зелен.
Душата хуква през полето,
не иска да се връща в мен.
А търси някъде пролука,
пътека, излаз на небе.
Самичък ме оставя тука -
дървета, кален път, поле...
Далеко - стълбове и къщи.
Тук нещо свърши.
Но там, зад хълма, продължава.
Аз знам какво е там, отвъд.
Една умираща държава,
един забравен селски път.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
Къде е хукнала, неверницата!
Зад хълма земята се събужда полека- лека... или така ми се струва?
