Светът, от дъжд окъпан, свети.
До хоризонта е зелен.
Душата хуква през полето,
не иска да се връща в мен.
А търси някъде пролука,
пътека, излаз на небе.
Самичък ме оставя тука -
дървета, кален път, поле...
Далеко - стълбове и къщи.
Тук нещо свърши.
Но там, зад хълма, продължава.
Аз знам какво е там, отвъд.
Една умираща държава,
един забравен селски път.
© Райчо Русев All rights reserved.
Къде е хукнала, неверницата!
Зад хълма земята се събужда полека- лека... или така ми се струва?
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
