16 сент. 2008 г., 07:47

След дъжда... 

  Поэзия » Философская
786 0 9
 

                         След дъжда...

 

              Ухае на цветя дъгата

              върху чéлото на слънцето.

              Не я е грижа ни гравитация,

              нито стон от отвъдното...

 

              Вперила е сетива към просторите -

              пълни душата ми с благост...

              Разкъсала с луд копнеж оковите -

              носи ми свежест и радост.

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??