Sep 16, 2008, 7:47 AM

След дъжда... 

  Poetry » Phylosophy
785 0 9
 

                         След дъжда...

 

              Ухае на цветя дъгата

              върху чéлото на слънцето.

              Не я е грижа ни гравитация,

              нито стон от отвъдното...

 

              Вперила е сетива към просторите -

              пълни душата ми с благост...

              Разкъсала с луд копнеж оковите -

              носи ми свежест и радост.

© Павлина Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??