След дъжда...

Sep 16, 2008, 7:47 AM

Poetry » Phylosophy

864 0 9

След дъжда...
Ухае на цветя дъгата
върху чéлото на слънцето.
Не я е грижа ни гравитация,
нито стон от отвъдното...
Вперила е сетива към просторите -
пълни душата ми с благост...
Разкъсала с луд копнеж оковите -
носи ми свежест и радост.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

След дъжда...

Want to read more?

Random works