След дъжда...
Ухае на цветя дъгата
върху чéлото на слънцето.
Не я е грижа ни гравитация,
нито стон от отвъдното...
Вперила е сетива към просторите -
пълни душата ми с благост...
Разкъсала с луд копнеж оковите -
носи ми свежест и радост.
© Павлина Петрова All rights reserved.