Роби (Роберт)
511 3523
31 июл. 2018 г., 17:10  

След грехопадението 

  Поэзия » Юмористическая
738 12 13

В теб съм влюбен, знаеш, от години.

И до снощи верен роб ти бях...

През премеждия безброй преминах,

клетвата  обаче  издържах!...

 

Тъй - до снощи!...Ала кой да знае,

дяволът къде  ще се яви?

Спипа ме по гащи и омая!...

И... проклетникът ме прелъсти!...

 

Ужким кротко си лежах във мрака -

нито трезвен, ни съвсем пиян,

и зората да настъпи чаках...

Изведнъж се сринах!...Срам голям!...

 

Тъй фатално в миг ми се прииска -

ей така, че чак ме заболя!...

Дяволът ме сръчка да поискам

туй желание  да  утоля!...

 

Като силует те виждах в мрака -

стройна, със изящни рамене...

И към теб посегнах, без да чакам...

Абе кой ще чака?!?...Как пък не!...

 

Ще прощаваш, мила ми грозданке,

кой чете  във тъмно етикет?...

Грешен, днес се люшкам като сянка,

обладан от отлежал мискет!...

 

И тежи ми вътрешно вината,

преживял такъв голям резил!...

Няма как да ми прости душата!...

По-добре оцет да бях изпил!...

 

 

 

 

 

 

 

 

© Роберт Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радвам се и аз, когато мога да усмихна някой и да подобря настроението му, Веси!...
  • Не мога да спра да се усмихвам.... Истински еликсир за душата си, Роби. Поздрави!
  • Благодаря, че спряхте тук, приятели!...
  • ...
  • Интересна е идеята, която настина ни подвежда към мисълта за плътски грях на лирическия, а то какво било?! Поезия, в която красивата поетичност е слята с много тънка и фина доза чувство за хумор, може би затова и толкова ми харесва. Сърдечни поздрави от мен, Приятелю!
  • Поздравления !!!
  • Абе, човеко...как ме метна само... Аз пък, какво си помислиииих, ама ми разби на пух и прах грешните помисли...Благодаря ти за усмивките! Днес ще ми е такова, нахилено...
  • Да изневериш на ракията с вино си е голям грях и виненките го издават.
    Чудя се как ти хрумват такива сюжети? Да , те не липсват в живота.Това което липсва е размисъл на хората върху тях!
    Благодаря ти, че умееш да усмихнеш!
  • Постигнал си целта да поведеш читателя в другата посока на очакване и разсъждения, Роби, а това си е истинско майсторство! Възхитих се и на ритъма, браво!
  • Помислих, че говорш за любовна изневяра, Роби, а то било мискет и гроздака!
    Дяволска му работа!
  • Я си помисли пак! Оцет, оцет, ама си е киселина...
  • Да се надсмееш над сериозността е наистина по-добрият вариант на това да оплачеш един факт. Много "сладка" нотка си вложил в стиховете си, нито мъж, нито момче, но пък наистина майсторски. Благодаря за усмивката!
  • Ех, как умееш да се шегуваш със сериозните неща, Роберт! При това майсторски! Възхищавам ти се!
Предложения
: ??:??