След грехопадението
В теб съм влюбен, знаеш, от години.
И до снощи верен роб ти бях...
През премеждия безброй преминах,
клетвата обаче издържах!...
Тъй - до снощи!...Ала кой да знае,
дяволът къде ще се яви?
Спипа ме по гащи и омая!...
И... проклетникът ме прелъсти!...
Ужким кротко си лежах във мрака -
нито трезвен, ни съвсем пиян,
и зората да настъпи чаках...
Изведнъж се сринах!...Срам голям!...
Тъй фатално в миг ми се прииска -
ей така, че чак ме заболя!...
Дяволът ме сръчка да поискам
туй желание да утоля!...
Като силует те виждах в мрака -
стройна, със изящни рамене...
И към теб посегнах, без да чакам...
Абе кой ще чака?!?...Как пък не!...
Ще прощаваш, мила ми грозданке,
кой чете във тъмно етикет?...
Грешен, днес се люшкам като сянка,
обладан от отлежал мискет!...
И тежи ми вътрешно вината,
преживял такъв голям резил!...
Няма как да ми прости душата!...
По-добре оцет да бях изпил!...
© Роберт All rights reserved.
