purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
4 июл. 2009 г., 00:36

След кома 

  Поэзия » Любовная
1230 0 16

 

 

                                           На жена ми

 

Защо точно мен залюби, Дяволе?!

Аз бях като другите – тих и набожен.

Просто с моята Ева откъснахме ябълката,

защото без нея не можехме.

 

А ти какво си помисли, рогато изчадие,

че ще ни скършиш живота?

Жалък червей, опашато бездарие

с малката участ на злобни деспоти.

 

С гърбици противни от завист и страх.

Мен ли нарочи за пладнешка кражба?

Аз бях почти умрял досега,

но сега отново се раждам.

 

И ми е тъжно, нещастнико черен,

че трябва, че съм длъжен да те надмогна,

макар че ти вече не си ми съперник,

както не ми е приятел и Богът.

 

А ябълката, която откъснахме с моята Ева

е най-сладката. Защото сами я посяхме.

И никой не може да ни я вземе.

Толкова, Дяволе! Мисля, че се разбрахме.

 

 

 

© Ангел Веселинов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??