След кома
На жена ми
Защо точно мен залюби, Дяволе?!
Аз бях като другите – тих и набожен.
Просто с моята Ева откъснахме ябълката,
защото без нея не можехме.
А ти какво си помисли, рогато изчадие,
че ще ни скършиш живота?
Жалък червей, опашато бездарие
с малката участ на злобни деспоти.
С гърбици противни от завист и страх.
Мен ли нарочи за пладнешка кражба?
Аз бях почти умрял досега,
но сега отново се раждам.
И ми е тъжно, нещастнико черен,
че трябва, че съм длъжен да те надмогна,
макар че ти вече не си ми съперник,
както не ми е приятел и Богът.
А ябълката, която откъснахме с моята Ева
е най-сладката. Защото сами я посяхме.
И никой не може да ни я вземе.
Толкова, Дяволе! Мисля, че се разбрахме.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
