25 мая 2008 г., 01:46

След края

Поэзия » Любовная

1.2K 0 1

Тъмнината забулва светлината...
Изгасва и последният светлик...
В града самотен
остава само един далечен
спомен за отдавна
миналите дни, запечатани със
кървави сълзи...
Идва началото на края славен,
идва и последният
нещастен ден...
Нощта се спуска,
а след края остават само жар и пепел,
които да напомнят
за всичко до сега,
оставено там далеч
зад мен...
Дойде време за промяна,
вече не присъстваш в
живота ми сломен
и сега след края
вече зная колко заблудена съм била
и какво лъжливо чувство
бушувало е в мен!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

tiha_chest (Марина Стоянова)

Понякога, когато се обърнем назад, виждаме колко много пъти сме се лъгали, че изпитваме онази голяма, единствена любов, а всъщност... тя ни предстои... Желая ти да я срещнеш!

2008-05-25T01:48:33+03:00

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬