25 мая 2008 г., 01:46

След края

1.2K 0 1
Тъмнината забулва светлината...
Изгасва и последният светлик...
В града самотен
остава само един далечен
спомен за отдавна
миналите дни, запечатани със
кървави сълзи...
Идва началото на края славен,
идва и последният
нещастен ден...
Нощта се спуска,
а след края остават само жар и пепел,
които да напомнят
за всичко до сега,
оставено там далеч
зад мен...
Дойде време за промяна,
вече не присъстваш в
живота ми сломен
и сега след края
вече зная колко заблудена съм била
и какво лъжливо чувство
бушувало е в мен!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гери Нешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Понякога, когато се обърнем назад, виждаме колко много пъти сме се лъгали, че изпитваме онази голяма, единствена любов, а всъщност... тя ни предстои... Желая ти да я срещнеш!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...