May 25, 2008, 1:46 AM

След края

Poetry » Love

1.2K 0 1

Тъмнината забулва светлината...
Изгасва и последният светлик...
В града самотен
остава само един далечен
спомен за отдавна
миналите дни, запечатани със
кървави сълзи...
Идва началото на края славен,
идва и последният
нещастен ден...
Нощта се спуска,
а след края остават само жар и пепел,
които да напомнят
за всичко до сега,
оставено там далеч
зад мен...
Дойде време за промяна,
вече не присъстваш в
живота ми сломен
и сега след края
вече зная колко заблудена съм била
и какво лъжливо чувство
бушувало е в мен!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

tiha_chest (Марина Стоянова)

Понякога, когато се обърнем назад, виждаме колко много пъти сме се лъгали, че изпитваме онази голяма, единствена любов, а всъщност... тя ни предстои... Желая ти да я срещнеш!

2008-05-25T01:48:33+03:00

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0