22 нояб. 2007 г., 10:48

След края на света

1.1K 0 4

История без край и без начало,
каменно сърце, отдавна спряло.
Вяра във невиждано спасение,
глас от непознато измерение.

 

В полумрак изгубената тъмнина,
се слива бавно със умиращата светлина.
Всички чувства са някак изстинали,
чудесата - вече отдавна отминали.

 

В море от мъртви души,
откраднати от дявола съдби.
Очи, пресъхнали и търсещи утеха,
лутащи се по безрайната пътека.

 

Страх от полъха на самотата,
студът измества топлината.
Бягство от живота към смъртта,
пътуване след края на света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...