22.11.2007 г., 10:48

След края на света

1.1K 0 4

История без край и без начало,
каменно сърце, отдавна спряло.
Вяра във невиждано спасение,
глас от непознато измерение.

 

В полумрак изгубената тъмнина,
се слива бавно със умиращата светлина.
Всички чувства са някак изстинали,
чудесата - вече отдавна отминали.

 

В море от мъртви души,
откраднати от дявола съдби.
Очи, пресъхнали и търсещи утеха,
лутащи се по безрайната пътека.

 

Страх от полъха на самотата,
студът измества топлината.
Бягство от живота към смъртта,
пътуване след края на света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....